Гранитогрес

Гранитогресът е изкуствен материал, който се доближава по свойства до камъка. Това е един широко разпространен и използваем напоследък материал. Гранитогресът се използва най-често за довършителни работи и за външна облицовка на сгради, фасади, тераси. Гранитогресните плочки могат да бъдат с различен размер и дебелина. Този вид плочки са много търсени не само заради голямото разнообразие, което предлагат по отношение на цветове и дизайн, но и заради здравината на материала. Гранитогресът е материал, който не се повлиява от атмосферните условия и е устойчив на вода и пара. Това прави гранитогреса привлекателен при използването му напоследък за обзавеждане на бани. Освен това гранитогреса се използва все повече и за вътрешен интериор и подови настилки.

Гранитогресът може да се запази естествен, а може да бъде и глазиран, който е по-широко разпространен. Гранитогресът може да бъде още полиран и матиран. Полираният гранитогрес има гладка повърхност и бясък и създава усещане за простор на помещението.От друга страна матираният гранитогрес има по-голяма твърдост и е по-устойчив на износване. Плочките от гранитогрес мога да наподобяват дялан камък, а също могат да бъдат и с имитация на паркет, което го прави привлекателен при облепяне на подови настилки. Напоследък се появиха огромни по размер гранитогресни плочки, които се използват за постигане на абсолютна цялост на покритието.Последен хит при използването н

а този тип гранитогрес е в производството на мебели.

Въобще гранитогресът намира широко приложение в сферата на строителните и монтажните работи и до голяма степен измества някои от досега използваните материали.

Големи производители на гранитогреса са Испания, Италия, Китай, Полша и други страни от Европа, като първоизточник на този материал е Италия.

Фаянс- за всички

Философски виждания, субективен идеалист

Най-важен въпрос – Как да преподаваме?

Той смята, че образованието е дейност, която не бива да се оставя на случайността, а да се води системно и методично. В качеството си фаянс  на субективен идеалист, тварди, че човек се ражда с идеите си. Задачата на възпитанието е да подпомогне раждането на идеи отвътре на вън (да бъдат изведени).

- Как да преподаваме – да даваме готови знания или да ги ръководим сами да достигнат до тях.

Стега до извода, че по-полезен е вторият подход – така стига до фаянс беседата – Евристична беседа или т.н. Сократов метод.

При беседата на Сократ няма предварителна подготовка (а днес има)

Сократ влиза в беседата като незнаещ и води разговора докато събеседникът не стигне до правилно заключение.

2 етапа

1-ви - Ирония – задава въпроси на събеседника с които цели да те обърка. “Аз знам, че нищо не знам!“

Евтидем – ученик на Сократ – водят беседа за фаянс  праведливите и несправедливите дела. Изводът е, че всичко зависи от ситуацията! Несправедливите постъпки са тези, които се извършват спрямо приятели с цел да им се навреди! Човек е източник на знание и всеки трябва да достигне до него със собствени усилия

Малко по-особено място във фламандското изкуство заема Адриан Брауър

Малко по-особено място във фламандското изкуство заема Адриан Брауър (ок.1605-1638г.). Той живописвал само малки картини картини из селския живот и пейзажи .Решаващ  във формирането на  Брауър като художник бил собствения му опит. Някои пейзажи на Брауър са живописни с такъв широк замах  на четката, какъвто през 17в. са си позволявали само Халс и Веласкес. Настроението на пейзажите  отговаря на жанровата му картини.   Природата е изобразена така, фаянс както би я видял умореният от безделие посетител на кръчмите, когато късно вечер се прибира в къщи ; покрито с тъмни облаци небе, самотна месечина, грозящ мрак  м/у дърветата. Пръв Брауър  е подчертал тук лиричното възприемане на пейзажа.

Въпреки че Рубенс възприел и доразвил много черти на бароковото изкуство, не бива да се забравя , че всички школи в европейското изкуство през 17в. фламандската школа съхранила най-добре заветите на Възраждането. Рубен бил един от последните западно европейски   художници – хуманисти , живели съдържателен, фаянс щастлив и хармоничен  живот.  Влиянието на фламандската школа е особено Рубенс е особено голямо, въпреки че Рубенсовите приемници  са търсели и намирали в него наследство само онова, от което всеки от тях имал нужда; в фаянс Испания през 17 в се чувствало влиянието на Рубенсовия портрет , в Холандия намерили отражение неговите религиозни композиции, а в Италия- типът на олтарната картина.

Фаянс

По различно причини низкохудожествените  произведения или лишените от художественост  визуални образи могат да въодушевят естетически развитата личност а шедьоврите  да я оставят безразлична.” Пред  някои от най-големите шедьоври просто няма какво да се  каже”, искрено признава  Кенет Кларк.” Сикстинската мадона “ на Рафаел е несъмнено една от  най-красивите картини на света  и аз съм я гледал  с “ възвишени чувства”, както биха казали  нашите дядовци, ден след ден месеци наред, но няколкото банални мисли, които тя изисква в съзнанието ми  не биха запълнели дори една пощенска картичка. / Когато гледаме картини 1960./ Именно чрез реакцията , чиито резултати могат да нарастват непредвидимо като съдържание обективната тъкан на изображението , са възможни и  преходите от изображение към образ. Прехоходи, извършени чрез активното, творческо, осмислящо възприятие, оставащо такова и на почвата на избражеенията.

     Тенденцията да се ценят по-високо произведения, които са по-комуникативни, поливалентни по отношение на публиката, стимулира  фаянс художниците да вграждат  в структурата на образа  елементи, които осигуряват безпрепятствена  комуникативност или я имитират , служат като своебразен подстъп към същността на образа или като нейна реклама. Комуникациите се извършват на разбираем за зрителя език, чрез които се кореспондира  с вътрешното му образно мислене-наслагвайки се с него, образа започва да действа като такъв. Когато фаянс желае да се разбере съдържанието на едно фаянс произведение , но по-някаква причина не може  да общува с фаянс него, зрителят прави това по аналогия с други творби, които познава и разбира. Познавателното начало фаянс е пластическия образ не се ограничава единствено с възможността за предаване на определено духовно съдържание, макар в отделни случаи  създателите на художествената продукция съзнателно да отъждествява комуникативността сфаянс целенасочените идейни послания. Информация носят и предават всички семантични дадености – стойности на фактурата,на мазките, на линиите и други. Крайните очаквания е семантическата наситеност на изкуството от страна на зрителя и още повече от фаянс  страна на изкуствоведа ., не се подкрепят от реалните взаимоотношения м/у творба и  възприемащ. Паул Файерабенд директно заявява , че онтологическото  фаянс описаниена един стил или една творба прибавя  просто думи към формалния нализ и не е нищо  друго освен упражнение  по чуствителност и хитрост. /”Против Метода”, 1975г./ Нина Димитриева ,автор на теоретическо изследване  “ Изображение и слово” /1962г./ и на монографии на Ван Гог и Пикасо, трудове с изключително значение за съвременното изкуствознание, в заключението си към монографията “ Пикасо” /1971г./ изисква съмнение: нужно ли е не само да познаваме творческия път на Пикасо, но и да го  обясняваме?