Фаянс

По различно причини низкохудожествените  произведения или лишените от художественост  визуални образи могат да въодушевят естетически развитата личност а шедьоврите  да я оставят безразлична.” Пред  някои от най-големите шедьоври просто няма какво да се  каже”, искрено признава  Кенет Кларк.” Сикстинската мадона “ на Рафаел е несъмнено една от  най-красивите картини на света  и аз съм я гледал  с “ възвишени чувства”, както биха казали  нашите дядовци, ден след ден месеци наред, но няколкото банални мисли, които тя изисква в съзнанието ми  не биха запълнели дори една пощенска картичка. / Когато гледаме картини 1960./ Именно чрез реакцията , чиито резултати могат да нарастват непредвидимо като съдържание обективната тъкан на изображението , са възможни и  преходите от изображение към образ. Прехоходи, извършени чрез активното, творческо, осмислящо възприятие, оставащо такова и на почвата на избражеенията.

     Тенденцията да се ценят по-високо произведения, които са по-комуникативни, поливалентни по отношение на публиката, стимулира  фаянс художниците да вграждат  в структурата на образа  елементи, които осигуряват безпрепятствена  комуникативност или я имитират , служат като своебразен подстъп към същността на образа или като нейна реклама. Комуникациите се извършват на разбираем за зрителя език, чрез които се кореспондира  с вътрешното му образно мислене-наслагвайки се с него, образа започва да действа като такъв. Когато фаянс желае да се разбере съдържанието на едно фаянс произведение , но по-някаква причина не може  да общува с фаянс него, зрителят прави това по аналогия с други творби, които познава и разбира. Познавателното начало фаянс е пластическия образ не се ограничава единствено с възможността за предаване на определено духовно съдържание, макар в отделни случаи  създателите на художествената продукция съзнателно да отъждествява комуникативността сфаянс целенасочените идейни послания. Информация носят и предават всички семантични дадености – стойности на фактурата,на мазките, на линиите и други. Крайните очаквания е семантическата наситеност на изкуството от страна на зрителя и още повече от фаянс  страна на изкуствоведа ., не се подкрепят от реалните взаимоотношения м/у творба и  възприемащ. Паул Файерабенд директно заявява , че онтологическото  фаянс описаниена един стил или една творба прибавя  просто думи към формалния нализ и не е нищо  друго освен упражнение  по чуствителност и хитрост. /”Против Метода”, 1975г./ Нина Димитриева ,автор на теоретическо изследване  “ Изображение и слово” /1962г./ и на монографии на Ван Гог и Пикасо, трудове с изключително значение за съвременното изкуствознание, в заключението си към монографията “ Пикасо” /1971г./ изисква съмнение: нужно ли е не само да познаваме творческия път на Пикасо, но и да го  обясняваме?