По различно
причини низкохудожествените произведения
или лишените от художественост визуални
образи могат да въодушевят естетически развитата личност а шедьоврите да я оставят безразлична.” Пред някои от най-големите шедьоври просто няма
какво да се каже”, искрено признава Кенет Кларк.” Сикстинската мадона “ на Рафаел
е несъмнено една от най-красивите
картини на света и аз съм я гледал с “ възвишени чувства”, както биха
казали нашите дядовци, ден след ден
месеци наред, но няколкото банални мисли, които тя изисква в съзнанието ми не биха запълнели дори една пощенска
картичка. / Когато гледаме картини 1960./ Именно чрез реакцията , чиито
резултати могат да нарастват непредвидимо като съдържание обективната тъкан на
изображението , са възможни и преходите
от изображение към образ. Прехоходи, извършени чрез активното, творческо, осмислящо
възприятие, оставащо такова и на почвата на избражеенията.
Тенденцията да се ценят
по-високо произведения, които са по-комуникативни, поливалентни по отношение на
публиката, стимулира фаянс художниците да вграждат
в структурата на образа елементи,
които осигуряват безпрепятствена
комуникативност или я имитират , служат като своебразен подстъп към
същността на образа или като нейна реклама. Комуникациите се извършват на
разбираем за зрителя език, чрез които се кореспондира с вътрешното му образно мислене-наслагвайки
се с него, образа започва да действа като такъв. Когато фаянс желае да се разбере
съдържанието на едно фаянс произведение , но по-някаква причина не може да общува с фаянс него, зрителят прави това по
аналогия с други творби, които познава и разбира. Познавателното начало фаянс е пластическия образ не се ограничава
единствено с възможността за предаване на определено духовно съдържание, макар
в отделни случаи създателите на
художествената продукция съзнателно да отъждествява комуникативността сфаянс целенасочените идейни послания. Информация носят и предават всички семантични
дадености – стойности на фактурата,на мазките, на линиите и други. Крайните
очаквания е семантическата наситеност на изкуството от страна на зрителя и още
повече от фаянс страна на изкуствоведа ., не се подкрепят от реалните взаимоотношения
м/у творба и възприемащ. Паул Файерабенд
директно заявява , че онтологическото фаянс описаниена един стил или една творба прибавя просто думи към формалния нализ и не е
нищо друго освен упражнение по чуствителност и хитрост. /”Против Метода”,
1975г./ Нина Димитриева ,автор на теоретическо изследване “ Изображение и слово” /1962г./ и на
монографии на Ван Гог и Пикасо, трудове с изключително значение за съвременното
изкуствознание, в заключението си към монографията “ Пикасо” /1971г./ изисква
съмнение: нужно ли е не само да познаваме творческия път на Пикасо, но и да
го обясняваме?